Родих се в мръсна вода, събирана за животните в обора. Разболях се на 2-рата седмица. Бях убит на втория ден. От болест. От съдбата…
Родих се в семейство на аристократи. Бях третия подред син. На 16, баща ми стана деспот на царя. Братята ми бяха на 16 и 19г. Убиха ме в съня ми. Обичаха ме братски…
Родих се в заможно семейство с баща търговец. Майка ми е починала при раждането. Пораснах хубава девойка. С парите на баща ми помагах на няколко бедни семейства. Влюбих се в слаб момък, чиито ръце и крака бяха деформирани от работа. На 15г., младеж от стар аристократичен род ми поиска ръката. Приех, без право на избор. Родих на 16г. и умрях след раждането на детето… С разбито сърце.
Родих се в бедно семейство с 10 деца. Помагах на стария си баща със земеделието. На 16г. започнах работа в мината за въглища. Влюбих се в красива девойка, която носеше всяка седмица храна и помагаше в чистенето. Баща 'и е търговец. Бях решил да ‘и предложа брак. Така и не успяхме да се видим. Умрях същата година от силикоза…и разбито сърце.
Родих се във време, в което хората изчезваха, ако откажат да вдигнат ръката за поздрав. На вратата ни бяха нарисували графити, а прозорците бяха вечно изпотрошени. На родителите ми им беше забранено да излизат навън. На 16-години ме качиха на влак. Не спираха да ни крещят и да ни ритат като улични кучета. За последно видях родителите ми. Още преди да тръгне влакът, вече бях мъртъв… Убиха ме 8 часа по-късно.
Родих се в семейство на богати и образовани родители. Баща ми беше много сериозен, еродиран и уважаван човек. От малък той ме натискаше да уча, като след уроците ми ме водеше на срещи с различни хора. Учеха ме на правилно и грешно, кое е добро и лошо за развитието на обществото ни. Бях на 16-години, когато баща ми изчезна. Една седмица по-късно дойдоха някакви мъже и убиха майка ми… Мен ме изпратиха в някакъв лагер. Там срещнах някои от познатите на баща ми. На 56-години се разболях и починах в съня си. Умрях още като бях на 16…не умрях…убиха ме.
Родих се на късмет във времена на морална обърквация. Времена, където никой не трябва да показва слабост, където ако си слаб психически, те смятат за луд, където ако показваш състрадание, те смятат за будала. Родих се в семейство, в което бяха възпитавани най-големите пороци - осъзнатост, уважение…чувство за справедливост. На 16-години реших да потърся причина за замърсяването на езерото до дома ни. На третото ми ходене ме убиха… изхвърлиха ме в замърсяващата тръба… Умрях от удавяне.
Родих се на късмет във време, в което училището е безсилно при възпитаването на децата.
Родих се на късмет във време, в което родители живеят с родителите си и раждат деца, които служат за аксесоар в социалните мрежи.
Родих се на късмет във време, в което да спазваш правилата и да търсиш справедливост, е загуба на време.
Родих се на късмет във време, където ако си плащаш данъците и си съвестен гражданин, си равностоен на будала.
Родих се на късмет във време, където да стреляш с пистолети, да караш с превишена скорост, да се друсаш, да си пиян, да биеш, да осакатяваш, е атракция.
Родих се на късмет във време, където да имаш татуирани герои от миналото, означава, че си патриот.
Родих се на късмет във време, където ти плащат, за да излезеш на протест…където ти плащат, за да гласуваш…където продаваш доброволно бъдещето на децата си.
Родих се на късмет във време, където все още водят човека по-висш от животните.
Родих се на късмет в модерна цивилизация…земя на морална обърквация.
На Георги Александров, Милен Цветков и всички други.